Петте най-известни италиански десерти

Италианската кухня не се изчерпва с паста и пица – сладките изкушения също имат своята слава. Несъмнено, тирамисуто е сред най-известната класика, присъстваща в менютата на заведенията по целия свят. Спечелило сърцата на мнозина, то съчетава деликатни бисквити, маскарпоне, еспресо, вино Марсала и какао на прах.

Можем да прекараме часове в разкази за него, но днес ще Ви поканим на още едно пътешествие до любимата Италия. В тази статия ние, от пицария Амичи, ще Ви представим пет десерта, носещи добре познатия и ясно изразен италиански характер.

Панакота

Емблематичен италиански десерт, впечатляващ с прост състав и копринена текстура. Името ѝ се превежда като „сварена сметана“ и описва точно какво представлява – десерт от подсладена сметана, леко стегната с желатин.

Обикновено се свързва със Северна Италия, най-вече с региона Пиемонт.

За разлика от по-тежките кремове, този десерт е лек, гладък и идеален за съчетаване с плодове, сосове и различни аромати. Затова често присъства в ресторантски менюта – приготвя се предварително, сервира се лесно и позволява много вариации.

Класическата панакота се приготвя от

• Течна готварска сметана.
• Захар.
• Ванилия или ванилова шушулка за аромат.
• Желатин, който стяга десерта.
• По желание – мляко или кисело мляко за по-лека текстура.

Към основния крем често се добавя плодов сос (ягоди, малини, горски плодове), карамелен топинг или шоколад. Така един и същ базов десерт може да изглежда и да се усеща по съвсем различен начин.

Как се приготвя панакота?

Процесът е ясен и не изисква специални умения:

• Желатинът се накисва предварително в малко студена вода според указанията на опаковката.
• Сметаната се загрява на слаб огън със захарта и ванилията, без да кипва.
• Сваля се от котлона и към топлата сметана се добавя набъбналият желатин, който се разбърква до пълно разтваряне.
• Сместа се разлива във формички или чаши и се оставя няколко часа в хладилник да стегне.
• Сервира се обърната в чиния или директно в чашата, гарнирана с плодов или карамелен сос.

Ако искате повече идеи за вариации и начини на сервиране, разгледайте и нашата по-подробна статия за панакота тук: панакота.

Джелато /Gelato/

Това е сладък замразен десерт или казано по друг начин – италиански сладолед. Ако някога сте посещавали Италия, вероятно сте опитвали това невероятно изкушение. И може би Ви се е сторило, че джелатото е много по-вкусно и ароматизирано от американската му вариация.

Но дали това се дължи на факта, че сте го консумирали в подножието на Рим, а не на Вашия диван? Истината е, че той се различава от познатия ни сладолед по своята гъстота, съдържанието на захар и температурата, в която се предлага.

Друга съществена разлика е, че в сладоледa има минимум 10% мазнини, а джелатото съдържа само от 5 до 7% мазнини. Причината е, че то е направено в по-голямата си част от пълномаслено мляко.

Кантучините /Cantuccini/

Това сладко изкушение също се нарежда сред най-популярните и известни бишкоти в света. Приготвени от цели бадеми, те се изпичат в пещи и след това се нарязват и изпичат отново, за да придобият специфичния си златист цвят.

Оригинална италианска рецепта, която е успяла да впечатли всички ценители с уникалната си сладост. Тайната им е все още неразгадана и се крие в Тоскана, под вещите ръце на майсторите сладкари.

Каноли

Можем да кажем, че са типичен сицилиански десерт, който днес се смята за един от символите на италианската сладкарска традиция. Представляват хрупкави пържени тръбички от тесто, пълнени със сладък крем, най-често на основата на рикота. Първоначално са се приготвяли основно за празници, но с времето се превръщат в целогодишно изкушение.

Предлагат приятен контраст – тънка, крехка и хрупкава обвивка отвън и мек, ароматен пълнеж отвътре. Размерите може да са различни – от малки хапки до по-големи десерти, които спокойно заменят парче торта.

За класическите каноли са нужни два основни елемента – тесто за черупките и крем за пълнежа. Смята се, че за класическата рецепта ще са Ви необходими:

• За тестото – брашно, захар, мазнина (масло или свинска мас), яйце, вино Марсала или друго подсилено вино за характерния вкус;
• За пълнежа – рикота, пудра захар, ванилия;
• Допълнения – парченца шоколад, захаросани кори от цитруси, шамфъстък за поръсване.

Често краищата на вече напълнените каноли се потапят в нарязани ядки или шоколад, което добавя още текстура и аромат.

Как се приготвят каноли?

Канолите изискват малко повече труд в сравнение с тирамису и панакота, но резултатът оправдава усилията.

• Замесва се еластично тесто, което се оставя да почине, след това се разточва тънко.
• Изрязват се кръгове или елипси, които се увиват около специални метални тръбички за каноли.
• Пържат се в горещо олио до златист цвят, след което се оставят да се отцедят и изстинат.
• Приготвя се крем от добре отцедена рикота, пудра захар и аромат по избор (ванилия, настъргана цитрусова кора).
• Черупките се пълнят непосредствено преди сервиране, за да останат приятно хрупкави.

В доста сладкарници ще срещнете и варианти с различни вкусове на крема – шоколадов, с кафе, с ликьор, с плодове. В основата обаче почти винаги стоят меката рикота и добре изпържената, хрупкава тръбичка.

Мачедония /Macedonia/

Колкото и да Ви се струва странно, в Италия това е името на традиционната им плодова салата. Прави се от сезонни плодове, като към тях се прибавят захар и бяло вино.

В зависимост от предпочитанията на хората, може да се добави и лимонов сок. Сервира се винаги леко охладена, като може да бъде гарнирана и със сладолед.

А Вие кои десерти бихте опитали?

Споделете в коментарите и не забравяйте да следите нашия блог.

Съветваме Ви, ако имате възможност да посетите тази забележителна страна, защото тя със сигурност ще Ви впечатли с историята и изисканата си кухня. Но, ако нямате такава възможност заповядайте в Пицария Амичи. Нашите готвачи ще приготвят любимите Ви ястия и ще Ви зарадват с истинския италиански вкус, поднесен само в една чиния.